сряда, 9 ноември 2011 г.

27 - ми октомври - Свети мъченик Нестор


Свети Нестор срещу злото негодува
и за Христовата вяра ревнува –
младият ученик на свети Димитър,
млад и немощен срещу страшния Лий.
Той с кръстното знамение се опаса
силния Лий на копието наниза;
Свише му беше дадена сила
като на Давид против Голиат.
„Ще победиш, но ще бъдеш подложен на мъки,
за своя Христос ще си положиш душата!”
Така му предрече Димитър,
както каза, така и стана.
Весел Нестор на мъки отиваше,
дивния Христос, дивно величаеше;
със сладки думи и сладки песни
и топли молитви за църквата.
Велик по дух, малък на години,
Нестор не пожали своята младост.
Неговата кръв църквата утвърди,
а Нестор вечно прослави.
 

сряда, 26 октомври 2011 г.

26 - ти октомври - Свети великомъченик Димитър мироточиви

Славният Солун слави своя светител,
слугата на всевишния Бог, славния Димитър. –
Димитър , воевода,
слуга на Твореца и Бога.
Свети Павел Солунския град със сълзи ороси, 
Димитър със своята кръв го напои –
Димитър воевода,
слуга на Твореца и Бога.
Сълзите на апостола и кръвта на мъченика,
са гордост на Солун , спасение и слава. –
Димитър, воевода,
слуга на Твореца и Бога.
Да прославим и ние Христовия войник,
мироточивия светец, храбрия мъченик,
Димитър, воевода,
слуга на Твореца и Бога.

вторник, 25 октомври 2011 г.

25 - ти октомври - Света Тавита


Не умря Тавита, за да я няма сред всички живи,
но за да стане чудо, цял свят да се удиви.
Край мъртвешкия одър Петър смирено каза
топлата си молитва към Господ изказа.
Неверниците чуха - възкръснала с тяло!
На своя апостол чу молитвата Бог.
Живата душа в мъртвото тяло върна,
Петър неверните във вярата обърна.
О, дивно чудо, на света невиждано!
С името Христово смъртта е победена.
Смъртта е победена, животът ликува,
на живота се радва младата Тавита.
Радва се повече, отколкото на своя живот,
който за чудо послужи на неверния свят.
Неверниците чуха - възкръснала с тяло!
И тяхните души от мъртвите възкръснаха.
О, велики Петре, Христов служителю,
За нас се помоли на своя Спасител,
Възкреси душите ни затънали в блато,
ти, който с Божията сила възкреси Тавита.


24 - ти октомври Света Богородица - всех скорбящих радост


О, Пресвета Божия Майко,
на скърбящите радост,
дари и на нас грешните
от твоята милост.
Ти имаш Сина си на престола
на вечното царство,
и виждаш всички наши мъки,
знаеш ги всички поред.
За верните винаги
Христос Бог си молила,
премного болки и мъки
на скърбящите си утолила.
Но не преставай Света Дево,
до края на времената,
да се молиш за спасение
на нашето население.
Бог те направи
по-славна от всички серафими,
о, побързай,
на всички скърбящи, о помогни им!

неделя, 23 октомври 2011 г.

23 - ти октомври - Св. ап. Яков, брат Господен, Св. Игнатий, патр. Цариградски, Св. мчк Яков Боровицки

Св. апостол Яков, брат Господен
Нарича се брат Господен, понеже е син на праведния Йосиф, обручника на Пресвета Богородица. Праведният Йосиф, когато бил на умиране, разделил между синовете си своя имот и поискал да остави един дял и на Господ Иисус, сина на Пресвета Дева Мария. Всички братя обаче се противопоставили на това, тъй като не смятали Иисус за свой брат.
Яков пък, който много обичал Иисус, заявил, че ще раздели дела си с Него. Заради това и се нарича брат Господен. Според Преданието, когато Ирод търсил новородения цар, за да го убие, апостол Яков, заедно с Пресветата Дева и Йосиф, отишъл в Египет. Така, щом чул Христовото учение, свети Яков започнал да живее по него. 
Знае се, че през целия си живот не вкусил мас и зехтин, а живеел само на хляб и вода. Останал девственик до края на живота си. Нощем бодърствал и се молил на Бог. Господ го причислил към 70-те Си апостоли. След славното Си възкресение, Господ Иисус се явил специално на Яков, както свидетелства за това свети апостол Павел (I Кор. 15). Тридесет години апостолът бил епископ в Йерусалим и ревностно управлявал Божията църква. Той съставил първата литургия, по Божие указание, която била твърде дълга за по-късните християни. Ето защо свети Йоан Златоуст и свети Василий я съкратили. Обърнал много евреи и елини в Христовата вяра. И самите невярващи евреи се възхищавали на праведността му и го наричали праведния Яков. Но когато Анан дошъл за първосвещеник, намислил, заедно с други еврейски стареи, да убият Яков като Христов праведник. Веднъж, когато се събрал много народ в Йерусалим на празника Пасха, стареите му казали да се качи на покрива на храма и да говори против Христос. Свети Яков се качил и започнал да говори на народа за Христос - като за Син Божий и истински Месия, както и за възкресението Му и за вечната Му слава на небесата. Стареите и свещениците побеснели и го бутнали от покрива. Той паднал и се наранил много, но бил още жив. Тогава някакъв човек притичал и го ударил толкова силно по главата, че мозъкът му се пръснал. Ето така свършил с мъченическа смърт този преславен Христов апостол и се преселил в царството на своя Господ. Яков бил на 63 години, когато пострадал за Господа.
Св. Игнатий, патриарх Цариградски
Син на цар Михаил Рангава. Заел патриаршеския престол след свети Методий през 846 година, а през 858 година бил свален и изпратен в изгнание. На негово място дошъл патриарх Фотий, първият секретар на царя. Но когато на престола седнал Василий Македонец, отново върнал Игнатий за патриарх. Свети Игнатий управлявал църквата с голяма ревност и мъдрост. Построил манастир на светите Архангели, където се упокоил в Господа в 89-тата година от земния си живот.
Св. мъченик Яков Боровицки
За този светител се знае само това, което той самият е открил във видение на хората от Боровиц след смъртта си. Един ден през 1540 г. тялото му доплавало по река Мета пред Боровиц и там се спряло. От мощите му се проявяват много чудеса.
***
Яков, брат Господен, праведник прекрасен,
Христовото учение обясни с живота си.
Когато го мъчеха той кротко коленичи,
За своите убийци на Бога се молеше.
На най-трудното място, в най-трудното време,
търпеливо носеше епископското бреме. 
Като добър пастир църквата води;
с думи и дела Господа прослави.
Той научи хората Иисус да обикнат,
верните научи на Бога да се молят.
Суетни човече, вярата сама какво е ?
Вяра без дела е безполезна като слама.
Нека чуе това учение, който има слух :
вярата без дела е като тяло без дух.
Откъде тези войни, омразни на всички?
От нечистите страсти в членовете ви.
За всичко хората воюват и мир нямат,
Понеже зло в сърцето си желаят, и кръв проливат.
Който един грешник от заблудата отвърне,
С вечен живот Господ ще му възвърне.
Праведния Яков евреите убиха –
та себе си убиха – него прославиха!
О, Якове дивни, свети апостоле,
помогни на верните, които ти се молят. 
Разсъждение
Благодатта е от Бога, а трудът - от нас. Никой да не си и помисля, че на светите апостоли им е било лесно и са се осланяли само на дадената от Бога благодат; както и че без труд са вършили великата си работа в света. Не казва ли апостол Павел: но изнурявам и поробвам тялото си, да не би, като проповядвам на другите, сам негоден да стана (I Кор. 9:27)? Не казва ли и на друго място, че е прекарал живота в страх, в труд и мъка; често - в бдение, в глад и жажда, в пост, на студ и в голота (II Кор. 11:26-27)? Свети апостол Яков се е хранел само с хляб, и то не до насищане; спял малко и прекарвал нощите в молитва. От колениченето за молитва, кожата на коленете му станала твърда като кожата на коленете на камила. Този брат Господен се молил с плач и въздишки - не само за църквата, която управлявал, но и за целия свят. И когато злобните евреи го бутнали от храмовия покрив и целия го изпотрошили, светият апостол нито за момент не забравил длъжността си спрямо Бог и хората. С последните си сили той се изправил на колене, вдигнал ръцете си към небето и усърдно се помолил на Бога, говорейки: "Прости им, Господи, този грях, защото не знаят какво вършат". Той се молил така, докато злите хора го удряли с камъни от всички страни. Някой от синовете Рихавови извикал, като видял това: "Спрете! Какво правите? Праведникът се моли на Бога за вас, а вие го убивате?" Но този глас на една немощна душа не можал да въздържи привикналите на престъпления палачи, от убийството на Божия светец. Апостолите, значи, не са се осланяли само на благодатта, а, имайки я, са влагали почти свърхчовешки усилия (на труд - бел. ред.), за да се покажат достойни за Божията благодат.
Съзерцание
Да съзерцавам чудесното възкресение на Тавита (Деян. 9 гл.), и по-точно:
1. Как Тавита беше умряла, и лежеше мъртва на смъртното легло.
2. Как апостол Петър се помоли на Бога за нея, и й каза: Тавито стани!
3. Как Тавита оживя и стана.
Беседа - за красотата на царската дъщеря.
Всичката слава на царската дъщеря е вътре (Пс. 44:13). 
Църквата Божия е царската дъщеря. Колкото и бедна да е отвън, колкото и неугледна да е за телесното око, прогонвана и унижавана, отвътре тя е преизпълнена с царски блясък и красота. Царят е красотата на царската дъщеря – Този, Който е красив, най - красивият сред човешките синове. Църквата Божия е като Христова одежда; Христос живее в нея. Никаква външна красота не може да се сравнява с вътрешната красота, тоест с красотата на Христос. Пресвета Богородица е царската дъщеря. Облечена е и е украсена в златни одежди. Това са добродетелите на нейната душа. А че под "одежда" се подразбират добродетелите, става ясно от притчата за сватбата на царския Син. Човекът, който не бил облечен в сватбарска премяна, бил изхвърлен вън от царската трапеза и наказан (Мат. 22:11). Златната одежда на Пресветата Дева е истината на вярата й в Бога, а девствеността, кротостта, милостта, молитвеността, отдадеността й на Божията воля, и всичките й останали добродетели, са като бродерия върху тази златна одежда. Но цялата нейна красота съставя Христос Господ, скрит в нея, и роден от нея. 
И душата на всеки вярващ християнин е като царска дъщеря. Цялата красота на тази душа е в Христос и от Христос, който е вътре в душата. Душата пък без Христос, слънцето на правдата, е в мрак - без лице и красота, така, както цялата вселена би била без лице и красота, ако го нямаше вещественото слънце. 
О, Господи, велик и благ, Боже наш истински и Промислителю наш човеколюбиви, помогни ни да се облечем в одежди на добродетелта, за да не се окажем голи на Твоя Страшен Съд. На Тебе слава и хвала во веки. Амин.

събота, 22 октомври 2011 г.

22 - ри октомври - Свети Аверкий равноапостолен


Свети Аверкий, образец на кротост,
прекрасен пример на християнска ревност:
той в ревност събори идолите неми,
и своя живот с радост на погибел изложи.
Но Бог пази слугата, който по Него ревнува,
със Своята дясна ръка от зло го закриля.
Светеца нападнаха и демони, и хора,
но пред силата на кръста млъкнаха от срам.
Светецът каквото пожела, Господ в дял му даде,
и за множеството скърби, много го развесели;
като огнен стълб Аверкий свети,
свети на хората, хората просвети.
Засвидетелства Христос пред много народи,
пред силни царе и немощни хора;
с много чудеса засвидетелства Христа.
Извор на чудеса стана като живата вода.
И жадните напои с животворни думи,
и гладните нахрани с учението на Христа.
Свети Аверкий, образец на кротостта.
Представи се в Бога честно, в старостта;
в рая се венча вечно с младостта,
обкръжен от слава и райската радост.
О, светецо чудотворни, поревнувай още малко,
защити остатъка от земното си стадо,
от Христос му изпроси с молитва милост,
да се хвали с тебе Църквата до края.